Български · Други

Ревю: Софийски Магьосници

“Софийски Магьосници” от Мартин Колев

Много от вас ме попитаха какво мисля за книгата, когато пуснах нейна снимка в Инстаграм, затова реших да споделя впечатленията си в отделен пост.

Тук е времето да ви предупредя, че не се смятам за особен книгоексперт, така че по никакъв начин не ви задължавам с мнението си, но ако ви е интересно да разберете какво мисля и какви са впечатленията ми, то продължавайте да четете 🙂

Когато ми подариха книгата, ми казаха, че е вдъхновена от Хари Потър. Което събуди точно толкова интерес у мен, колкото и скептицизъм. Трябва да си призная, че бях малко предубедена – български еквивалент на нещо световно известно…нямах особено високи очаквания, но пък толкова много хвалебствия бях срещала по адрес на книгата, че просто трябваше да я прочета и да разбера за какво точно става дума. Затова си казах – Мелина, трай си, подходи позитивно и дай шанс на милото произведение, все пак 5 години отказваше да прочетеш или изгледаш Хари Потър, а после се вманиачи, така че може и в този случай да е така!

Та, седнах аз да чета. Отне известно време, но това беше поради лудницата в моето ежедневие, а не по вина на книгата (Закон: Занесеш ли си четиво на работа за обедната почивка, то такава няма да имаш.).  По едно време се усетих, че вече съм минала средата на историята, а все още чакам НЕЩО да се случи. Началото на книгата е едно непрестанно тръшкане и мрънкане от страна на главния герой, който е сърдит на всички и ХАЙЛАЙТЪТ (хубава българска дума!) на живота му е това, че никой не иска да си играе с него (образно казано…няма да преразказвам целия сюжет тук). Не ме разбирайте погрешно, страшно лесно се чете книгата, изобщо не разбираш кога си я преполовил, но постоянно си в очакване на завръзката…която така и не идва. Или поне не до към последните 50 страници.

Едно безкрайно чакане…чакане да се развълнуваш, чакане да усетиш напрежението, чакане тази книга да те разтърси. А, тя…е сива. Представете си един облачен и мъглив ден в София – сърдити хора навсякъде, всеки си е навел главата и си гледа своите проблеми, мръсен въздух, голи дървета, локви, дупки… ето това е чувството, което изпитваш, четейки “Софийски Магьосници”. Сиво. Не тръпнеш по време на битките. Не се вълнуваш заедно с героите. Няма страх. Няма радост. Няма емоция. Никаква.

Дори във финалната битка единственото, което ме развълнува, беше съдбата на хамстера. Добре де, това е професионална деформация…

Sofiiski magiosnici martin kolev софийски магьосници мартин колев ревюЩо се отнася до сюжета – прекрасно създаден свят и страхотни идеи. Историята, като цяло (тук любимата ми класна би се включила с “А, като половинка?!”) е интересна и има потенциала наистина да те грабне и да те пренесе в един вълшебен свят! Но…нещата спират до потенциал. Поне според мен идеята не е пресъздадена достатъчно емоционално и завладяващо. Диалозите на моменти са изкуствени, или поне аз не мога да си представя хора да си разговарят по този начин – може би проблемът е в мен и съм живяла в различна обстановка. Не знам.

Книгата завършва…незавършено. След цялото очакване, както казах, кулминацията е струпана в едни 50 финални страници, които свършват и си мислиш – Е, това ли беше!? Предполагам, че ще има и втора книга от поредицата, не съм се интересувала, трябва да призная, но поне за мен няма нищо, което, когато прелистиш последната страница, да те гложди – “Чудя се какво ще стане с…”.

Като обощение мога да кажа, че страшно много ми хареса произведението като идея, но ме разочарова като изпълнение. Бих могла да махна с ръка и да пусна извинението – Е, все пак е първи роман на автора. Ами, и Хари Потър. Не важи. Искрено се надявам втората да е по-завладяваща и ще я чакам с нетърпение, защото много бих искала да видя подобрение в начина на писане и пресъздаване на емоции, за да се разгърне пълния потенциал, който “Софийски Магьосници” има, а той е голям!

В никакъв случай не бих искала да ви отказвам да прочетете историята, напротив – заслужава си, защото е нещо различно и нещо, което може да се развие страхотно в бъдеще!

Вие чели ли сте книгата?

Mells x

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s