Социални медии, Самочувствие, Реалност и Депресия. Какво се случва зад маската? – Гост на блога Ралица Белева

Привет на всички!

Днешната тема реших да е малко по-различна от останалите до този момент в блога. Решението ми беше провокирано от ежедневното ми преглеждане на Инстаграм и прекрасните снимки, които хората публикуват. Те винаги са отражение на най-добрите моменти, които имаме. Включително и моя фийд – прегледах го и, наистина, в него отразявам най-приятните моменти от ежедневието си. И се замислих защо.

В много случаи истината е една – публикува се само най-доброто, за да може да представим някаква идеалистична картина за живота си, за която другите да завиждат. Всъщност…аз имам малко по-различно разбиране. Искам, когато се върна назад и погледна снимките и постовете си, да имам хубави спомени. Искам да се връщам към щастливите моменти, а не към тъжните. Не искам след 5 години Фейсбук да ми напомни за ужасния ден, който съм имала. Искам да ми напомни за усмивките. Въпреки това, обаче, смятам, че е важно да се говори открито за това, че блогърите/youtube-ърите са хора, които също имат ежедневни спънки и проблеми, затова и споделих публично (макар и не в много детайли, защото не искам да бъде прекалено депресиращо и тежко) за моите здравословни проблеми преди малко повече от месец. Защото не всичко е розово, както се представя в повечето случаи.

Предполагам, че всеки от вас има различно виждане по темата, и според мен всяко едно от тях е правилно.

По тази причина реших да попитам моя приятелка, която следва психология, какво е нейното мнение по въпроса, тъй като смятам, че би могло да бъде по-полезно и професионално от моето.

Мили читатели, представям ви Ралица Белева – първият гост в блога ми.
Social media effect ralitsa beleva

Какво мислиш за влиянието на блоговете/влоговете върху психиката на средния читател/зрител? Позитивно ли е, или рискуваме потискане на самочувствието и усещане за непълноценност?

Интересен въпрос. Абсолютно неоспоримо е, че в последните няколко години блогърите/влогърите постепенно започват да изместват (или поне са достойна конкуренция) на масовата медия. Казвайки това, започвам да разсъждавам и върху факта, че преди да започна да отговарям на изпратените от теб въпроси, приключих с гледането на podcast на един от моите любими youtube-ри. Гледайки, останах леко учудена – във видеото стана дума за това, че ако преди години са ти трябвали 17-18 милиона гледания месечно, за да си в топ 100 на най-гледани канали, днес цифрите са фрапиращи – над 200 милиона гледания месечно.

Така стигаме до извода, че интересът към блоговете/влоговете върху читателя/зрителя е огромно, продължава и ще продължава да расте. Не бих искала да давам ясен и категоричен отговор относно дали влиянието е положително, или отрицателно, но с удоволствие ще изкажа личното си мнение. Смятам, че в по-голямата си част влиянието е положително. Няколко са причините за това – възможност за изразяване на себе си, показване на иновативност и креативност от гледна точка на създаващите въпросните клипчета и блог-постове. От другата страна стои вдъхновението, 10-минутна почивка от работа/учене, отделени за любимия ни блогър, намиране на полезен съвет от някого или отговор на вълнуващ ни въпрос. Разбира се, че съществува и другата страна – в днешно време истинските неща са прекалено рядко срещани. Голяма част от гледаното от нас в YouTube или четоното в любимия ни блог е изкривено през призмата на представянето на себе си по най-добрия, бляскав и лъскав начин, а да не говорим когато става дума за платена реклама от компания. Дълбоко се съмнявам всичко, което ни предлагат и препоръчват следените от нас блогъри и влогъри в действителност да отговаря на техните лични изисквания за грим и козметика, например. Малко като рекламата на Селена Гомез, на която съм попадала по телевизията – дали една от най-популярните звезди в последното десетилетие наистина използва шампоан за начупени краища на стойност 5$? Но съм на мнение, че ако си даваме ясна сметка за тези малки подробности, можем да извлечем всички плюсове на онлайн платформите за споделяне – аз например обичам да гледам клипчета в YouTube, в зависимост от настроението ми. Имам си любим влогър за времето, в което съм тъжна, щастлива, искам да се посмея или просто искам да загубя 10 минути от времето си. Липсата на крайности е полезна за здравето, казва Хипократ. Аз лично му се доверявам и смятам, че ако успеем да намерим хората (макар и онлайн), които да правят ежедневието ни не толкова сиво и скучно – в това няма нищо лошо. Важно е и да не прекаляваме с времето, което прекарваме онлайн, също.

Липсата на самочувствие и усещането за непълноценност са неща, които са вътрешни и зависещи от нас самите. На мнение съм, че те присъстват във всеки един от нас, всичко е въпрос на това кой колко добре крие въпросните качества. Но също така искам да направя едно изключително важно уточнение – онлайн платформите могат да бъдат както причина за ниско самочувствие или усещане за непълноценност, така и повод за тяхното преодоляване. Всичко зависи от хората, които избираме да гледаме и тези, чиито блогове избираме да четем.

Kакво мислиш за влиянието на социалните медии върху самочувствието –  предпоставка ли е за развитие на депресия?

Отново изключително интересен и по-важно – злободневен проблем. Освен за развитието на депресия, социалните мрежи могат да бъдат причина за много по-сериозни проблеми у съвременния тинейджър (и не само), тъй като значението, което сме им придали, е огромно. По време на курса ми по„Детско-юношеска психология” в Софийски университет тази година научих някои шокиращи факти – медиите могат да доведат до развитие на хранителни разстройства, например. Правени са редица проучвания в различни държави в Европа и извън нея, че „идеализираното” от масовата медия и социалните медии женско тяло е по-скоро една красива илюзия, отколкото нещо, което може да бъде постигнато (ако изобщо може да се говори за красота, когато става дума за нещо толкова субективно). Но това не пречи то да бъде промотирано във всяка една онлайн платформа, както и по корици на списания, телевизия и т.н. Наскоро четох статия, че във Франция (една от страните, която е известна със своите модни подиуми) е забранила манекенките да бъдат с поднормено тегло. Браво! Но наистина ли сме стигнали до там, че хвалим някой, който казва „Не!” на нездравословното? Не е ли това просто проява на здрав разум?

Друго интересно, но не по-малко плашещо, с което се запознах в процеса ми на обучение е т. нар. „Кибертормоз” или Cyber bullying. Става дума за тормоз, системно осъществяван онлайн, във Facebook, Instagram, Whatsapp и др. Макар и да става дума за индиректен, вербален тормоз, не може да бъде отречено изключително сериозното отрицателно влияние и тежките последици, които може да има той за едно дете.

Социалните мрежи влияят и на самочувствито и самооценката на индивида. Проблемът идва от огромната пропаст, заформила се от липсата на автентичност. Дори съдейки по себе си – разглеждайки feed-a си в Instagram, се замислям до каква степен нещата, които поствам, отговарят на истинската ми същност и на нещата, които преживявам в личния си живот. Ти, Мел, като човек, който ме познава прекрасно, би трябвало да знаеш отговора на този въпрос. Смятам, че това е нещо, върху което трябва да се работи сега, повече от всякога – преди всичко да загуби истинността си. На мнение съм, че е крайно необходимо хората да бъдат по-искрени едни към други – дори поствайки нещо истинско, за разлика от поредната песен, която ще бъде въртяна по радиото това лято, би било крачка напред. Това е и причината да се променя аз самата – от  човек, който поства по няколко пъти на ден, аз се превърнах в човек, който публикува три-четири пъти на стената си във Facebook в месеца. Причината за това е, че предпочитам да бъда искрена със своите приятели във фейсбук. Просто пример.

Би ли помогнало на по-младите читатели, ако блогърите споделят повече от не толкова розовата страна на живота? Очевидно всеки има трудни моменти, но в повечето блогове всичко се представя като един идеален свят?

Да, да, да! Тук можем да направим препратка към казаното от мен по-горе – всичко опира до автентичността! Моите любими влогъри, които следя с интерес в Youtube, са именно тези, които са искрени със своите зрители – тези, които не се притесняват да споделят за своите проблеми. От такива, свързани със социална тревожност, депресия, проблеми във връзката им или в семейството, до проблемна кожа, косопад, проблем с имиджа или приемането на собственото си тяло. Не може всичко постнато да е свързано с грим и дрехи – нещата са толкова по-хубави, когато са истински – oт приятелството до хубавото вино и чувствата.

Прави ми изключително добро впечатление, когато чуя мой любим влогър да казва „Споделям това, за да мога да помогна на някого от вас.”. Това е толкова красиво и ми вдъхва малко надежда за обществото, в което живеем. Мога даже да кажа, че аз лично неведнъж съм била вдъхновявана от нещо гледано от мен в YouTube. Дори поглеждайки в моя личен живот – аз избрах специалността психология, защото 4 години се борих с анорексия нервоза. Колкото и да беше тежка борбата за мен и за моите близки и приятели, съм тук и в бъдеще съм готова да помогна на момичета и момчета, намиращи се в моята ситуация преди.

Колкото до по-младите читатели и зрители, към които е насочен и въпросът – безспорно би помогнало, да! На мнение съм, че те имат нужда от искреност в социалните мрежи и онлайн платформите за споделяне сега, повече от всякога преди. Сещам се за времето, когато аз бях на 13 години и ми предстоеше да извървя дългия, труден и емоционално разтърсващ гимназиален път. Да, не беше лесно, на кой му е лесно в гимназията? Но по онова време аз не се тревожех за лайкове, за перфектния ootd или очната ми линия (е, отне ми три години да я усъвършенствам и след като завърших осъзнах, че има и по-важни умения, които трябва да притежава едно 18-годишно момиче от способността за перфектното котешко око ).

Какви са твоите съвети за излизане от депресивни състояния?
golden retriever Ralitsa Beleva Beloved Henry by Goldmell mindfullness psychology

Безброй! Но при всеки отделен индивид работи нещо различно, а процесът е дълъг и труден. Но в крайна сметка, ако не беше – ние психолозите нямаше да имаме работа. Тъй като повечето въпроси бяха свързани със социалните мрежи и медиите, ще започна така: хубаво е да намериш нещо, което харесва на теб. Ако говорим за YouTube – има хиляди влогъри, които са предназначени за различни аудитории – убедена съм, че има по нещо за всеки. Ако става дума за Facebook & Instagram – необходимо е (колкото и трудно да е) да се убедим, че нашата стойност не се определя от броя на нашите лайкове или от невъзможността на другите да видят и оценят нашата истинска същност. Това последното не мисля, че аз съм овладяла докрай. Както казах, процесът е труден.

От друга страна, ако става въпрос за нашето ежедневие извън социалните мрежи, вариантите също не са малко – от слушане на хубава музика (уточнение: не онази, която въртят по радиото), до гледане на хубави филми – препоръчвам класиките – неслучайно са назовани по този начин – най-добрите са! Вариант е и започване на физически упражнения – увеличават се стойностите на ендорфина (хормонът на щастието), както и тези на допамина (мотивация за осъществяване на цели). Четенето на книги е моето любимо „бягство” от ежедневието – в момента чета за трети път любимата си книга „Портретът на Дориан Грей” – откривам много от себе си в нея, всеки път нещо ново. (добавка от Мел – и една от любимите мои също, наред с “Граф Монте Кристо”. Ако бихте искали отделен пост за любимите ми четива, оставете ми коментар 🙂 )

Разбира се, не трябва да се насилваме. Всичко е временно. Но важно уточнение е, че ако проблемът е сериозен – човек винаги може да потърси помощ от професионалист – това ни е работата.

Има ли, според теб, някаква положителна страна на това да се сравняваш с някого в социалните мрежи? (амбициране/повишаване на продуктивността/креативността)

Поредният изключиртелно интересен въпрос. Категорично съм на мнение, че трябва да се направи разлика между „сравняване с някого” и „извличане на вдъхновение от някого”. Макар и да съм едва на средата на обучението си знам, че една от причините за появата на конфликти в обществото е сравнението (особено ако става дума за социално сравнение). То не води до нищо хубаво, още повече що се касаят социалните мрежи – вече разисквахме темата за автентичността на публикуваното в днешно време.

Вдъхновението е нещо различно. Случвало ми се е (и то не само веднъж) да бъда вдъхновена от някого в социалните мрежи. Последния път беше преди няколко седмици, когато попаднах на пост на една американска актриса, която сподели за тежката си битка с хранително разстройство, която продължава вече от десетина години, в един дълъг свой пост в Instagram. Почувствах се вдъхновена като човек, преминал през същото. Непрестанно ме вдъхновяват и моите приятели, които макар и да не са много, са толкова прекрасни – например моя приятелка, която живее в Лондон, справя се абсолютно сама с предизвикателствата, които и поднася животът, даже намира време и за своя блог *hint, hint*.
(Awwwww ❤ )

Смятам, че аз не съм по-различна от останалите хора – не е трудно да бъдеш вдъхновен от нещо, което си прочел/гледал онлайн, и те е докоснало. Затова съм на мнение (връщайки се към един от предишните въпроси), че би било хубаво, ако блогърите/влогърите споделят някаква част от не толкова хубавите си преживявания, колкото е комфортно за тях самите, разбира се. Те не знаят кой стои от другата страна и търси своето вдъхновение.

 

Изключително благодаря за поканата, за мен бе удоволствие да отговоря на въпросите ти!  ❤

 

Изключително много благодаря на Ралица, че се съгласи да гостува на блога ми с тази тема. Надявам се статията да е била от полза поне на един от вас! 

 

Mells x

2 thoughts on “Социални медии, Самочувствие, Реалност и Депресия. Какво се случва зад маската? – Гост на блога Ралица Белева

  1. Точно от такъв пост има нужда всеки блог. За да напомни на читателите да не се идентифицират на 100 % с това, което гледат /четат в Интернет. Ще чакам и публикации с любими книги😘

    Liked by 1 person

    1. Радвам се, че ти хареса – дано повече хора си припомнят, че не всичко, което е в социалните мрежи, е пълно отражение на реалността. Всички хора си имат добри и лоши изживявания 🙂
      Почвам да редя любимите книги 😘

      Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s